Дестинации |
 |
Историята на Севиля е много тясно свързана с река Гуадалкивир, защото от най-далечни времена градът е бил речно пристанище и мост между Атлантическия океан и вътрешността на Андалусия, без да забравяме, че Севиля винаги е била на кръстопътя между Североизтока и Запада на Иберийския полуостров. Дори ако се върнем толкова назад във времето до първото хилядолетие пр. н.е., районът на Севиля вече е бил предопределен да се превърне в съвършеното място за търговско средище на долината на река Гуадалкивир. Първоначално Севиля възниква на място, където река Гуадалкивир не е била плавателна за корабите идващи от морето. Археологически разкопки, проведени в Ла Куеста дел Росарио потвърждават, че първите заселници са се установили през 9ти век пр.н.е.
Римляните променили облика на градовете и околностите, построявайки акведукти и дълги прави шосета за да свържат големите градове. В наши дни някои от най добре запазените съоръжения от този период могат да бъдат видяни във великолепния Археологически музей на града. Но основният импулс на града дало арабското влияние. Арабското господство в Андалусия продължило близо 800 години - от 711 до 1492 година, когато Католическите Крале прогонили последният мавърски владетел от Гранада.
Този смесено-арабски стил продължил по интересен начин доста дълъг период от време. Прекрасни примери от този стил са Каса де Пилатос, една от най-красивите сгради, които могат да бъдат посетени в Севиля. Крепостните стени на града и входните врати предлагат добър поглед на града през епохите.
След възвръщането на Гранада от християните, Испания навлязла в период на разширение и благоденствие. Завладяването на Америките през 1492 превърнало Севиля в един от най-разкошните градове на Европа. През 1503 година Севиля получила испанския След битката при Трафалгар испанският крал Карлос IV абдикирал и Наполен Бонапарт поставил своя брат Жозеф на испанския трон. Воната на Пиренейския полуостров продължила и с помощта на британците, французите били изгонени от Испания. След възкачването на Бурбоните, Испания била отслабена от многото спорове и започнала да губи своите колонии. През XVIII век в Испания започнал икономически упадък и бедността през XIX и XX век довела до множество политически конфликти и най-накрая до гражданската война.
Голяма част от по-новите исторически сгради датират от Иберо-Американското изложение от 1929 година като Пласа де Еспаня и Парк Мария Луиса. През 1992 година това събитие било повторено, когато в Севиля се провело международното изложение Експо привличайки хиляди посетители от цял свят.
връщане нагоре
Снемане на отговорност: Направихме всичко възможно информацията в този сайт да бъде максимално точна, такава, каквато е и не можем да носим отговорност за никакви загуби, вреди или неудобства понесени от някого в резултат на тази информация |
  вижте увеличено
| |||||||||||
Забележителности на Севиля | Музеите на Севиля | Нощен живот на Севиля | Провинция Севиля | Ресторанти | Tienda Bicicletas |
||
За повече от 6 века римляните са господствали над цяла Испания. Първата им Италийска колония все още може да бъде посетена. На 10 километра от Севиля все още се намират останки от тази колония. Италика се разрастнала бързо и измежду многото интересни конструкции с които разполага, изпъква Амфитеатърът, с капацитет за 25 000 зрители. Там все още могат да бъдат видяни примери от големи римски архитектурни строежи като трите къщи Де Екседра, Лос Пахарос и Илас с печатляващи мозайки. Градът е бил също така родно място на римските императори Траян и Адриан. В 49-та година пр.н.е името на града е сменено на Хиспалис от Юлий Цезар, като с това име той се превръща в официална колония на Римската Империя. Градът постоянно се разширявал и достигнал зоната където днес е разположена Севиля.
Някои от най-удивителните сгради в града датират от този период включително Ла Торре дел Оро, Торре де Плата, Ла Хиралда, Патио де лос Наранхос, зоната на Триана, стените на Ла Макарена и Ел Алкасар. По-късно мохамеданите използвали своите знния за да създадат красиви сгради в т.нар. стил „мориско” като дворецът на Педро I, който е част от кралските замъци на Севиля. Построени са и доста катедрали в арабски стил, които датират от тази епоха, като църквите Сан Маркос, Санта Каталина и Сан Педро. 
монопол за търговия с Новият континент и бързо започнала да придобива големи богатства и се превърнала в най-космополитния търговски град на Европа. Въпреки, че през 1561 година малкият град Мадрид бил провъзгласен за столица на Испания, Севиля продължила да бъде най-големият комуникационен център чак до 17ти век. Продължили да изникват прекрасни ренесансови и барокови сгради и много от художниците от златната епоха на Испания – Зубаран, Морилйо, Хуан де Валдес Леал – сътворили там своите произведения. За съжаление голяма част то това богатство била разпиляна по време на войните, водени от династията на Хабсбургите. Испанската война за наследството на властта, която продължила 13 години завършила с възкачването на трона на династията на Бурбоните на мястото на Хабсбургите и според договора от Утрехт, с предаването на Гибралтар на англичаните. По-късно споровете с Франция въвлекли и Испания в наполеоновите войни. 
